|
 |
| план |
разрез |
Идеята на Ваклуш Толев дари
чрез архитекта тази композиционна форма!
Дом-светилището ще дава нова енергия
на връзката между историзма на 13-те и наследниците на безсмъртието
им в културата на заобикалящата ни градивна динамика! Той
ще излъчва нов пулс — чрез енергии, идващи от Духа..
Композицията е видимото за очите.
Видима е възходящата и разстилаща се спирала с винт от ляво
на дясно, т.е. от минало към бъдеще. Видими са 13-те пластични
периферни елемента, градящи плана и обема, членящ пространството.
Сградата отвън е сложена в екстериора с четирите му основни
елемента — вода, въздух, земя, огън — и с видимата й оттук
пластика, която е с членения, определени от 13-те, стремяща
се от периферията към своя център, изявен чрез неговия връх.
Вижда се също и вътрешността — интериорът с ритмиката от подобни
обеми, светлинни потоци и с пространственост, организирана
стереометрично от централната вертикала.
На външното впечатление, изявяващо уголемяването на всеки
следващ елемент от 13-те, съответства вътрешната перспектива,
даваща на оптиката ни един уеднаквен видим размер на същите
тези 13 елемента, вече гледани от зоната около централната
вертикала…
Композицията излъчва символен заряд.
Външните алеи са и пътища, и Път. Вертикалната ос значи Духовността,
определяща всичко. Частта от сфера под стъкления кръг в пода
е земна утроба. Всеки периферен елемент става абстрактно изявена
характеристика на един от 13-те безсмъртни: отвън те се приближават
към нас чрез времената на своята историчност, от вътрешния
център получават своето равновеличие, а във вертикалата му
достигат своето безсмъртие. Идещата от вън светлина става
аналог на свещеността им.
Спиралата означава и мощта на историческия ход, и разширяващото
се човешко съзнание, и одухотворяващия потенциал на човека,
втъкан в динамичността на земната еволюция...
Отвъд композицията е метафизичното.
Чрез онова, което е и отвъд видимост, и отвъд символност,
следовникът може да отключи вътре в себе си ковчежето с реални
измерения на Свободата. Да вземе пръчка от бащиния сноп и
да тръгне в пътя на своето предназначение — с дръзновението
на един Аспарух. А това е само началото.
Всеки един от безсмъртните — чрез нужната ни негова характеристика,
ни подава невидима своя ръка, но търси за тази взаимност нашето
дръзновение…
Дом-светилището е плод на интуитивност,
дала a priori възможните разсъждения.
Домът е именно ново светилще, а не разновидност на галерия
или музей, за да са оправдани барелефи, бюстове, снимки, надписи
и всякакви други традиционно ползвани форми. Не хиперболата
и фетишът са удовлетворени, а нужното за душевността — и на
личност, и на общество.
Изчистената форма на този Дом е видимият за нас израз на невидимите
характеристики на 13-те безсмъртници!
Дипл. инж. арх. Алеко Христов
__________________________________________
Copyright
© 2003, Път на Мъдростта
|
